Целта трябва да е да догоним Румъния

Целта трябва да е да догоним Румъния
Вижте целата статия
Прочетено от 99 души

Глобалният бизнес сe възстановява

Глобалният бизнес сe възстановява

Какви са изводите за България и какво трябва да направим

Увеличи се международната търговия, като възходящи тенденции се забелязват също и при увеличението на цените на глобално ниво. Повиши се в началото на годината международната цена на петрола. Това е продиктувано от увеличеното търсене на петролни продукти, поради оживлението в икономиката.

Повишиха се производствени цени на хранителни стоки и такива за масова употреба. Вдигнаха се цените за логистика и транспорт, на строителните материали и консумативи. Постепенно се увеличават и потребителските цени, като се наблюдава и повишена инфлация.

Вижте целата статия
Прочетено от 11 души

Криза, чао!

Криза, чао!

Глобалната икономика започва да навлиза във фазата на възстановяване. Отчетливото рестартиране след Covid кризата ще продължи през второто полугодие. Това прогнозира за Радио Шумен финансовият експерт Румен Гълъбинов.

„Видимо е, че излизаме от кризата. Увеличи се международната търговия. В момента има дефицит на контейнери. Такива тенденции се забелязват и при цените. Повиши се в началото на годината международната цена на петрола. Това е продиктувано от увеличеното търсене на петролни продукти. Причината за това е оживлението в икономиката. Повишиха се и други производствени цени на хранителни стоки и такива за масова употреба. Повишиха се и цените на индустриални продукти“, каза експертът.

Вижте целата статия
Прочетено от 17 души

Брифинг за икономиката на България

Брифинг за икономиката на България

Тази година ще бъде година на икономическо възстановяване по света и в България. Но възстановяването няма да бъде гладко и равномерно, защото за някои сектори 2021 г. започна с ново затваряне на ресторанти, хотели, молове и други търговски обекти. Важно е антикризисните мерки да продължат, въпреки че икономиката като цяло ще се възстанови с различна степен на възстановяване на отделните сектори. Сега се очаква икономиката ни да се възползва от нарастване на външното търсене и износа ни, което ще бъде подкрепено от възстановяването на най-важните външно-търговски партньори на България в ЕС. Междувременно инфлацията в България се очаква да се ускори през втората половина на 2021г. В същото време очакванията по отношение на инвестициите в страната ни са за малко инвестиции през настоящата година. Публичните инвестиции обикновено се забавят около изборите, а частните инвестиции също ще изчакат да видят какво ще се случи. Политическата нестабилност и коронакризата се отразиха негативно на инвестициите в страната ни, като не се очаква да стартират големи проекти от частни инвеститори през 2021 г. Няма перспектива и проектите, финансирани от Европейския фонд за въстановяване да стартират скоро, въпреки че би било полезно да се подпомогне възстановяването чрез бързото стартиране на такива проекти. Икономическото възстановяване през 2021 г. няма да бъде достатъчно, за да се върнем на нивата отпреди кризата в рамките на една година.

Ако текущите тенденции се запазят, някъде в началото на 2022г. България може да достигне пълно възстановяване от кризата поне на макроикономическо ниво. Но някои сектори могат да отнемат повече време, например международният туризъм вероятно ще се възстанови бавно, въпреки че ваксините ще помогнат за преодоляване на страха от пътуване в чужбина. Очаква се както износът, така и потреблението да допринесат положително за разрастването на българската икономика през следващите две години. За съжаление международните вериги за доставки все още не са напълно възстановени. Транспортният сектор се очертава като големия губещ в кризата. Много сектори на българската икономика са силно засегнати от ограниченията и пандемията и въпреки мерките за подкрепа на правителството, икономиката ще се бори да се възстанови до нивата отпреди кризата през 2021г. В същото време през 2020 г. България се присъедини към обменния курс Механизъм (ERM2) и това се очаква да тласне страната към по-нататъшни реформи, които да осигурят стабилността на финансовия сектор. Възстановяването на България ще бъде подкрепено от значителни европейски фондове по различни програми от Многогодишната рамка за финансиране на ЕС за 2021-2027 г., както и от допълнителни схеми за подпомагане от ЕС, като Механизма за възстановяване и устойчивост. България може да получи еврофондове на обща стойност близо 30 млрд. евро между 2021 и 2027 г. Според ОИСР, след свиване с 4,2% през 2020 г., БВП на България се очаква да се възстанови с 3,8% през 2021 г. и 4,4% през 2022 г. БВП ще се върне на предпандемичното си ниво в края на 2021 г.

Вижте целата статия
Прочетено от 108 души

Румен Гълъбинов: Нужни са работещи правителство и НС, за да върви икономическото възстановяване

Румен Гълъбинов: Нужни са работещи правителство и НС, за да върви икономическото възстановяване

ългария се нуждае от работещо правителство и работещ парламент, за да не се стопира икономическото възстановяване от пандемията. Това подчерта пред БНР финансиста Румен Гълъбинов.

До края на май бизнесът и работещите очакват решения по удължаване на антикризисните мерки и разписване на нови, представяне на Националния план за възстановяване в Брюксел и преценка - налага ли се евентуално актуализация на бюджета. А едновременно с това и работа по европейските програми за подкрепа и за привличане на големи инвестиции във високотехнологичните сектори за целите на трансформацията на икономиката.

Вижте целата статия
Прочетено от 29 души

Румен Гълъбинов пред „БАНКЕРЪ“: Данъчни и осигурителни ваканции ще стимулират икономиката Има реална опасност технологичната вълна да ни заобиколи

Румен Гълъбинов пред „БАНКЕРЪ“:
Данъчни и осигурителни ваканции ще стимулират икономиката
Има реална опасност технологичната вълна да ни заобиколи

Г-н Гълъбинов, успоредно с пороя от предизборна пропаганда, какво показва експертният поглед – ще съумее ли българската икономика да постигне все по-очаквания от световните анализатори V-образен профил на излизане от ковид кризата?

Дискусиите за постковид икономиката водят към извода, че благодарение на масовите ваксинации, след средата на 2021 г. трябва да тръгне възстановяването и в нашето стопанство. По прогнози и на МВФ, и на Световната банка възстановяването на световната икономика ще е в рейндж около 4% за настоящата година. Пред миналата година в еврозоната най-много пострадаха испанската, италианските икономики. Нашият спад беше 3,8%, което е съпоставимо с немската икономика. Добрите отправни точки за нас са бюджетният дефицит от 3%, съотношението на дълг към БВП от 30% и сравнително ниската официално оповестена инфлация. Лихвените проценти също са ниски, както на глобално, така и на местно ниво. Продължава банковата ваканция, би могло да се помисли и за данъчна ваканция. Това са все предпоставки за бързо възстановяване, съчетано с ускорена ваксинация.

Вижте целата статия
Прочетено от 32 души

Икономистът Румен Гълъбинов пред „Труд“: Планът за възстановяване и устойчивост се политизира излишно

Икономистът Румен Гълъбинов пред „Труд“: Планът за възстановяване и устойчивост се политизира излишно

Националният план за възстановяване и устойчивост стана повод за остри сблъсъци в новия парламент и извън него през последните дни. Какво всъщност предвижда този документ, който трябва да бъде внесен в Брюксел до 30 април. Какви трябва да са българските приоритети, за да извлечем максимална изгода от предлаганото европейско финансиране по този нов антикризисен механизъм. Известният икономист и финансист Румен Гълъбинов дава отговор на тези и на други въпроси специално за читателите на в. „Труд“.

- Г-н Гълъбинов, през последните няколко дни Националният план за възстановяване и устойчивост стана повод за остри реплики и сблъсъци в току-що формирания нов 45-и български парламент. Защо се стигна до тази ситуация?
- Струва ми се, че през последните дни въпросът се политизира прекалено. А трябва да се вникне в същността на предложения документ и доколко той ще ни помогне, ако бъде приет, за по-бързо излизане от кризата с COVID-19 и за съживяване на икономиката. Важно е да се разбере, че Планът за възстановяване и устойчивост е продължение на евроинтеграцията на България за излизане от кризата. С общо 1,8 трилиона евро ще бъде подпомогнато възстановяването на европейските страни след COVID-19, като по плана за възстановяване и устойчивост Next Generation EU за 750 млрд. евро, България може да получи безвъзмездно над 12 милиарда лева (6,2 млрд. евро). Тези средства ще подпомагат държавата ни за справяне с икономическите и социалните последици на пандемията от COVID-19, като същевременно икономиката ни ще осъществи екологичния и цифровия преход, за да стане по-устойчива и издръжлива. Това е възможност да се направят важни реформи и инвестиции, с които в следващите години да се постигне реално възстановяване и догонващо развитие на страната ни. На практика, планът е начин за създаване на условия за ускорен икономически растеж, разкриване на нови работни места и дигитална трансформация на икономиката.

Вижте целата статия
Прочетено от 33 души

Каква е идеята за базовия доход

Каква е идеята за базовия доход

Идеята на базовия доход е да стимулира хората да повишат жизненият си стандарт.

Основният аргумент на базовия доход e за намаляване на бедността поради невъзможността работното заплащане да гарантира достойно съществуване. Базов доход е форма на социално осигуряване, при която граждани получават редовно гарантирана сума пари от държавата. Дава се възможност за изграждане на социална система, която се администрира по-лесно, по-прозрачна е и по-предвидима. Това е инструмент в социалната сфера, който е аналогичен на плоския данък в областта на фискалната политика. Има много модификации, като при най-крайната с предоставянето му могат да отпаднат всички други социални плащания.

Вижте целата статия
Прочетено от 197 души

Как COVID кризата променя икономиката

Как COVID кризата променя икономиката

Интервю за вестник Труд.

Вълната на трансформациите ни връхлита, не я ли уловим, ще ни погуби.

Вижте целата статия
Прочетено от 67 души

Настъпва времето на високотехнологичната пост-ковид икономика.

Настъпва времето на високотехнологичната пост-ковид икономика.

Вълната на промяната ни връхлита, не я ли уловим, ще ни погуби. С навлизането на роботи изкуствен интелект технологиите ще продължат да „изяждат“ работни места. Гледах видео от завод за автомобили, в който всичко е „в ръцете“ на роботи. Управлението става дистанционно през командна зала. Роботите работят на тъмно, осветлението е пуснато само за да се заснеме материалът. Технологичната революция вече е в ход, ускорена от пандемията. Затова хората ще трябва да се квалифицират и преквалифицират съобразно нуждите от работна ръка, които ще се отварят.

Вървим към виртуално време, в което медицината и фармацията, наред с електромобилността в различните й аспекти, също ще получат ускорено развитие. Интернет гигантите ще имат лидерска роля. Постковид икономиката ще е високотехнологична и дигитална. Това означава, че ще трябва да се развива паралелно с нея и социалната икономика, тъй като не всички хора са в състояние да „влязат“ в новата реалност и да се адаптират. Затова и базовият доход не е страшно понятие. В Испания вече са го въвели – плащат, но не на всички, и не безусловно. Прави се експеримент базов доход под условие, а после се създават и национални програми.

Вижте целата статия
Прочетено от 187 души

Без реформи 2021 г. ще бъде година на отложено икономическо възстановяване

Без реформи 2021 г. ще бъде година на отложено икономическо възстановяване

Къде стои България сред останалите държави по време на коронакризата - вижте анализа на икономиста Румен Гълъбинов

У нас има проблеми, които никой не се опитва да разреши и по обясними причини се влачим на опашката на Европейския Съюз (ЕС).
България е една от най-бързо застаряващите страни, което се дължи на ниската раждаемост и имиграцията, която води до предизвикателства в образованието и здравеопазването.
Общият брой на починалите в България за 2020 г. е над 126000, което е смъртност от над 18 на 1000.
България е на първо място по смъртност и е на последно място в ЕС по качество на живот.
Извеждайки на преден план проблемите със смъртността и намаляващото население в България, прогнозирам  бавно и трудно възстановяване на икономиката ни.
Една от най-важните икономически мерки сега са ваксините, като поне така ги виждат различни икономически прогнози и анализи.
Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) предвижда глобалният БВП да нарасне с около 4,2% през 2021 г. и с още 3,7% през 2022 г., подпомогнат от въвеждането на ваксините и активната парична политика.
ОИСР предупреждава, че възстановяването ще бъде неравномерно, като страните с ефективни здравни системи, където ваксинациите ще бъдат внедрени бързо, вероятно ще се представят най-добре.
Засега България е на последно място по брой ваксинирани в ЕС, както е по много други показатели.
Според Световната банка (СБ) се очаква глобалната  икономика да нарасне с 4% през тази година, при условие че ваксините се лансират широко.
СБ предупреждава, че ако случаите на заразяване продължат да се ускоряват и ваксинирането се забави, икономическото възстановяване може да бъде ограничено.
През тази година българската икономика се очаква да има ръст, но засега с този темп на ваксиниране в България не можем да очакваме голям ръст на икономиката.
Конференцията на ООН за търговия и развитие публикува  последния си доклад за глобалните инвестиционни тенденции, според който  преките чуждестранни инвестиции в света са намалели с 42% през 2020 г. и  се очаква да спаднат още през 2021 г.
Това е удобно оправдание и за България, където преките чужди инвестиции бяха рекордно ниски и преди корона кризата.
Удобно е, но в момент на икономическа, здравна и социална криза печели онзи, който прилага агресивни и атрактивни мерки.
Миналата година ние имахме своите шансове, но, уви, нито сме агресивни, нито атрактивни за инвеститорите.
България навлезе в 2021 г. със забавен темп на растеж, който се надяваме да се ускори през втората половина на годината.
Несигурността и епидемичните мерки продължават да задържат потреблението и инвестициите за по-дълъг от очаквания период.
Страната ни е изправена пред трудности в областта на общественото здраве, бюджетната политика и структурните реформи.
Бюджетната политика трябва да предоставя целенасочена и навременна подкрепа за възстановяване на икономиката, а структурните реформи са задължителни за прехода в пандемичната икономика.
Бедността и неравномерното разпределение на доходите в България все още са най-големи в сравнение с останалите държави-членки на ЕС.
Важно е да се предприемат някои данъчни реформи, като въвеждане на необлагаемия минимум например, за да се намали още повече неравенството и бедността.
Прогресивното данъчно облагане също може да смекчи нарастващото социално  неравенство и страната ни да стане по-привлекателна за инвестиции, за да има повече работни места.
Продължават проблемите със застаряващото население, намаляването му и недостига на квалифицирани кадри за икономиката.
ЕК ни казва точно това – необходими са структурни реформи, като трябва подобрение на бизнес средата, а пазарът на труда да е гъвкав.
МВФ също казва: България се нуждае от сериозни структурни реформи.
МВФ aпeлиpa ĸъм зacилвaнe нa мepĸитe зa пoвишaвaнe нa eфeĸтивнocттa нa пyбличнитe paзxoди, ĸaтo ocoбeнo внимaниe тpябвa дa бъдe нacoчeнo ĸъм yвeличaвaнeтo нa paзxoдите в oблacттa нa инвecтициитe.
Особено внимание трябва да се обърне на структурните реформи, даващи възможност за цифровата трансформация на икономиката – цифровизация в полза на кръгова нисковъглеродна икономика.
Ускорената цифрова трансформация е предпоставка за изпреварващо развитие на образователната и на здравната системи.
Цифровата трансформация е в центъра на настоящата индустриална революция (Индустрия 4.0).
Глобалните процеси на цифрова трансформация са и възможност за българската икономика.
Цифровата трансформация е двигателят на модерната икономика за икономически растеж и качествен живот.
В същото време ще са необходими повече инвестиции в здравеопазването, образованието и науката.
Тези инвестиции са свързани с широк кръг от технологии, които подобряват потенциала за научни изследвания и иновации, които дават много решения за подобряване на здравеопазването и образованието.
Необходими са повече инвестиции в развитие на човешките ресурси и преквалификацията им, както и инвестиции за заетост и социално приобщаване.
От ключово значение е фискалните мерки да бъдат добре планирани, като се възползваме от сегашните ниски лихвени проценти, за да стимулираме растежа, като същевременно се стремим да не увеличаваме публичния дълг в дългосрочен план.
Наложително е да се оценят общите и специфични тенденции в структурата на държавния дълг на България, както и управляване на рисковете за фискалната ни стабилност.   
Фискалната ни политика да контролира внимателно нивата на публичния дълг и тежестта на лихвите в следващите 10 години.
От голямо значение е и изборът на подходящи източници за финансиране, както и цената на дълговите инструменти.
Политиките на търсенето целят да увеличат съвкупното търсене и това трябва да се направи по време на рецесия.
Тогава политиката на търсенето може да увеличи темпа на икономически растеж.
Значението на съвкупното търсене е голямо за увеличение на частното потребление и за поддържане на висок темп на растеж на БВП, като част от икономическата ни политика.
Публичните инвестиции също биха могли да стимулират съвкупното търсене.
Стратегията за ускоряване на икономическия растеж е да се използват политики от страна на предлагането.
Така се увеличат производителността и ефективността на икономиката.
От страна на предлагането могат да се подкрепят научноизследователската и развойната дейности и да се подобрят образованието и обучението, за да се стимулира ръста на производителността.
В настоящата ситуация е първо възстановяване чрез усилване на търсенето, а после ускоряване чрез усилване на предлагането. Въпрос на баланс е и последователност.
Както препоръчват икономистите по света:
Demand side reforms (реформи да се стимулира търсенето) за повече потребление и намаляване на неравенството.
Supply side reforms (реформи да се стимулира предлагането) за повече иновации и производителност.
Без реформи 2021 г. ще бъде година на отложено икономическо възстановяване.
Инфлация в България почти не беше отчетена, което означава че и потреблението е било ниско, за да натиска нагоре цените.
По-скоро държавата се мъчеше да поддържа вътрешното потребление.
При такъв икономически спад в определени сектори е нормално потреблението да е ниско, както и общите ценови нива.
За да се увеличи потреблението трябват фискални стимули, което означава, че дългосрочно лихвите ще стоят ниски, а това индиректно означава и кредитни облекчения за бизнеса и потреблението в България.
Пандемията от COVID-19 ускорява въвеждането на Industry 4.0 и прилагането на форми на базов доход е въпрос на време.
Международни компании започват масово да заменят човешкия труд с роботизирани и с изкуствен интелект, като заместват хората в сферата на промишлеността, транспорта, туризма, земеделието и в услугите.
За хората, които ще бъдат заменени от роботи се предполага въвеждането на  базов доход.
Един от начините за стимулиране на потреблението е осигуряване на минимален доход на загубилите работата си в условията на пандемията, на останалите без доходи.
Базовият доход е механизъм за подпомагане на доходите, при който се предвиждат редовни парични плащания да достигнат  определена част от населението без или с минимални условия.
Пример е за политика, която се отнася и прилага  еднакво към хората засегнати в кризата, без дискриминационни критерии за доходи и социален статус.
Това е бърза реакция в належаща ситуация, когато големи групи от обществото са силно засегнати, като им се предоставя директна и безвъзмездна помощ.
Подобни извънредни мерки приложиха в Испания, Италия и др. държави в Европейския съюз. Така администрацията на Тръмп в Щатите раздаваше пари в брой на човек и на семейство.
Мерките им през миналата година много наподобяват базов доход.
Например, Испания на 1 юни 2020 г. въведе базов доход, като част от мерки насочени към противодействие на пандемията. Помощта е предназначена за хората, които имат приходи под 230 евро месечно. Размерът на базовия доход се определя според нуждите на домакинствата и е между 462 и 1015 евро на месец за хора между 23 и 65 години. Право на базов доход имат всички одобрени, като изплащането на новата помощ започна на 15 юни. Предполага се, че базовият доход ще обхване от 850 000 до 1 000 000 домакинства в цялата страна.  Това отговаря на около 2,3-2,9 милиона от общо 50-те милиона граждани на Испания. Проектът се фокусира върху подпомагане на най-засегнатите от кризата, като целта е базовия доход  да се превърне в постоянен инструмент за структурна промяна в икономиката.
Германия изпробва безусловен базов доход, като социален експеримент, организиран за определено време от частни инвеститори.
Дебат се води и във Великобритания дали трябва да се въведе базов доход, като част от мерките за ограничаване на последствията от коронавирусната пандемия.
Застъпниците на тази теза в САЩ призовават за осигуряване на гарантиран месечен базов доход.  Главният изпълнителен директор на Туитър Джак Дорси направи наскоро дарение на стойност  15 млн. долара, с което да подпомогне инициативата.

Вижте целата статия
Прочетено от 123 души

За базовия доход по време на пандемия

За базовия доход по време на пандемия

През 2020г. под въздействието на пандемията от Covid19, всички ние изпитахме последиците от дълбоката промяна в нашия живот.
Сега през 2021г. продължаваме да понасяме несгодите от тази здравна, икономическа и социална криза.
Базовият доход е механизъм за подпомагане на доходите, при който се предвиждат редовни парични плащания да достигнат определена част от населението без или с минимални условия. Това е пример за политика, която се отнася и прилага еднакво към хората засегнати в кризата, без дискриминационни критерии за доходи и социален статус.Също така е бърза реакция в належаща ситуация, когато големи групи от обществото са силно засегнати, като им се предоставя директна и безвъзмездна помощ.
Неслучайно някои държави в Европейския съюз предприеха извънредни мерки, които много наподобяват базовия доход през изминалата година.
Например, Испания на 1 юни 2020г. въведе базов доход, като част от мерки насочени към противодействие на пандемията.
Помощта е предназначена за хората, които печелят под 230 евро месечно.
Размерът на базовия доход се определя според нуждите на домакинствата и е между 462 и 1015 евро на месец за хора между 23 и 65 години.
Право на базов доход имат и чужденци пребивавали поне една година легално в Испания, като изплащането на новата помощ започна на 15 юни.
Предполага се, че базовият доход ще обхване 850 000 домакинства в цялата страна. Това отговаря на около 2,3 милиона от общо 50-те милиона граждани на Испания.
Проектът се фокусира върху подпомагане на най-засегнатите от кризата, като целта е базовия доход да се превърне в постоянен инструмент за структурна промяна в икономиката.
Германия изпробва безусловен базов доход, като социален експеримент организиран за определено време от частни инвеститори.
Дебат се води и във Великобритания дали трябва да се въведе базов доход, като част от мерките за ограничаване на последствията от коронавирусната пандемия.
Пандемията накара застъпниците на тази теза в САЩ да призоват за осигуряване на гарантиран месечен базов доход.
Главният изпълнителен директор на Twitter, Джак Дорси направи дарение на стойност 15 млн. долара, с което да подпомогне инициативата.

Вижте целата статия
Прочетено от 177 души

Възможно ли е през 2021г. икономиката да се възстанови?

Възможно ли е през 2021г. икономиката да се възстанови?

Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) предвижда глобалният БВП да нарасне с около 4,2% през 2021 г. и с още 3,7% през 2022 г., подпомогнат от въвеждането на ваксините и активната парична политика. ОИСР предупреждава, че възстановяването ще бъде неравномерно, като страните с ефективни здравни системи, където ваксинациите ще бъдат внедрени бързо, вероятно ще се представят най-добре.

Според Световната банка (СБ) се очаква глобалната икономика да нарасне с 4% през тази година, при условие че ваксините се лансират широко. СБ предупреждава, че ако случаите на заразяване продължат да се ускоряват и ваксинирането се забави, икономическото възстановяване може да бъде ограничено. През тази година ръстът на българската икономика се очаква да се върне на положителна територия подпомогнат от въвеждането на ваксините, но пандемията може да забави процеса на възстановяване. Икономика на България навлезе в 2021г. с все още забавен темп на растеж, който може да се ускори през втората половина на годината. Несигурността продължава да задържа потреблението и инвестициите за по-дълъг от очаквания период.

Вижте целата статия
Прочетено от 126 души

Прогнози и очаквания за следващата година

Прогнози и очаквания за следващата година

Eжeднeвиeтo в България и в други европейски държaви ce прoмeни твърдe много cлeд избухвaнeтo нa пaндeмиятa от COVID-19. Тя промени психологията, работните процеси, начините на взимане на решения, приоритетите, както и държавните политики на всички страни. Безпрецедентната ситуация, която се създаде обърка държавите и хвана политическия елит неподготвен за справяне с проблемите, до които доведе пандемията. Силно пострада свободата на движение на хора, стоките и услугите по време на извънредните мерки, развлекателния бизнес, туризма и здравната система. Вече близо година от началото на Covid кризата можем да заключим, че сoциaлнитe и икoнoмичecкитe пocлeдици oт мeркитe зa oгрaничaвaнe нa кoрoнaвируca ca oпуcтoшитeлни. Локдаунът се оказа нокдаун за икономиките и социалните системи на страните, които го приложиха. Тази рестриктивна мярка за затваряне, карантиниране и изолация беше приложена от много държави в света за ограничаване разпространението на коронавируса. Но това доведе до икономически проблеми, които ще оставят своя отпечатък още дълги години.
Коронавирусът започна като криза в общественото здраве, която бързо се превърна в икономическа криза. Здравните системи не издържат на високата заболеваемост и при пацианти и при медицински персонал. Потреблението също е засегнато. Под 1/3 от общото търсене се реализира като реално потребление. В резултат на цялата ситуация Агенцията на ООН за търговия и развитие прогнозира загуби от над 1 трилион долара за световната икономика. Разбира се при някои сектори всяка криза е възможност и това доведе до печеливши бизнеси. Например големите консорциуми за производство на лекарства, апаратура, разработване на ваксини. Играчите, които преминаха от офлайн към онлайн търговия, също хваната свободната бизнес ниша, но тук въпросът е каква е покупателната стойност или за какво хората за склонни да харчат пари.Наблюдаваме и едно масирано навлизане на високите технологии, на дигитализацията, на т.нар. "хоумофиси", на работата от дистанция.
Така се създадоха нови предизвикателства в ерата на безконтактна икономика.

За да оцелеят, хората ще трябва да се адаптират, като се очаква повечето икономики да претърпят сериозно забавяне. Рано или късно ограниченията ще бъдат отменени и ще трябва да се върнем към нормалния ритъм на живот и нормализиране на ежедневието, което неимоверно ще бъде тежко.
Въпреки това след като станахме свидетели на безпрецедентен спад в бизнес активността, възстановяването вече е неизбежно. Друг изход не може и не трябва да съществува. Лидерите ще трябва да се справят с безработица, възстановяване на най-засегнатите бизнеси, връщане на нормалността в лечебните заведения. Паниката вече е неоправдана и трябва да се следва ясно поставен план за изход през следващите една, две години. Правителствата по целия свят вече усилват действията си по отношение справянето с икономическата ситуация в техните страни като се стремят за укрепване на социалните и здравни системи, както и за справянето с икономическите последици. Дъpжaвитe c пo-cтpиĸтни oгpaничитeлни мepĸи ca пpeтъpпeли пo-cepиoзни иĸoнoмичecĸи зaгyби, ĸoитo нe ca били възcтaнoвeни пpи пocлeдвaщo oтпycĸaнe нa мepĸитe. Съвсем скоро предстои и ваксинация, но за да имаме шанс в битката срещу вируса, е необходима ваксинация на голям процент от населението. Говорим за покритие от около 70 на сто от населението, което е малко вероятно да се случи. Прогнозирам, че догодина ще има нисък растеж на икономиката, слаб износ и инвестиции, както и свито потребление. Поне 2 години ще бъдат нужни за възстановяване на протреблението на предкризисните нива.

Вижте целата статия
Прочетено от 262 души

Основният проблем на настоящата криза е в търсенето, а не в предлагането.

Основният проблем на настоящата криза е в търсенето, а не в предлагането.

Почти всички икономисти имат различна визия и подход за възстановяване на икономиката на България от кризата, която причинява Ковид-19. Сега е моментът, в който трябва да стимулираме търсенето повече, отколкото фактическото потребление.

Сривът на търсенето се породи от локдауна на глобално ниво, от рестрикциите за пътувания, от страха на хората и социалното изолиране, пред което сме изправени всекидневно. В резултат на това, компаниите занижават и своята производителност. Под 1/3 от общото търсене се реализира като реално потребление, според икономиста Румен Гълъбинов. Останалото отива в акцизи, данъци, осигуровки и субсидии и др. Икономика на глобално ниво не може да поема вълната от новата структурна безработица.

Вижте целата статия
Прочетено от 261 души

Румен Гълъбинов: Държавата да даде ваучери за храна на бедните и пенсионерите

Румен Гълъбинов: Държавата да даде ваучери за храна на бедните и пенсионерите

Интервю в.Дума

https://www.duma.bg/rumen-galabinov-darzhavata-da-dade-vaucheri-za-hrana-na-bednite-i-pensionerite-n227889?fbclid=IwAR3Zm1XSMYghNzPHKRQluagt1RCrebDZE9vNUnEPb9Vj1NWAaDghSfXZWoo

Вижте целата статия
Прочетено от 169 души

Кризата с корона вирус – икономически аспекти


Вижте целата статия
Прочетено от 89 души

Мярката 60/40 трябва да продължи до средата на 2021г.

Мярката 60/40 трябва да продължи до средата на 2021г.

Интервю за вестник Труд.

 

Вижте целата статия
Прочетено от 197 души

Защо ни очаква възможна рецесия с двойно потъване?

Защо ни очаква възможна рецесия с двойно потъване?

Когато икономиката излезе от рецесия и икономическият растеж започне възходящо, но скоро отново изпада във фаза на рецесия, тя преминава през двойна рецесия.

Нарича се още W-образна рецесия, тъй като графиката на растеж на икономиката, преминава през двойно потапяне.

Вижте целата статия
Прочетено от 511 души

Къде са парите за лихвоточките ?

Къде са парите за лихвоточките ?

Голям брой българи притежават т. нар. жилищно-спестовни влогове, по-известни като лихвоточки.

Нормално е държавата да поеме своя ангажимент към спестителите На стойност над 180млн.лв., защото притежателите на лихвоточки са именно такива. Коректността изисква щом са ползвани нечии пари, да бъде платена съответната лихва. Лихвоточките са наследник на жилищноспестовните влогове, които до 1990 г. са внасяни в Държавната спестовна каса – (сега Банка ДСК).

Вижте целата статия
Прочетено от 756 души