Каква е идеята за базовия доход

Каква е идеята за базовия доход

Идеята на базовия доход е да стимулира хората да повишат жизненият си стандарт.

Основният аргумент на базовия доход e за намаляване на бедността поради невъзможността работното заплащане да гарантира достойно съществуване. Базов доход е форма на социално осигуряване, при която граждани получават редовно гарантирана сума пари от държавата. Дава се възможност за изграждане на социална система, която се администрира по-лесно, по-прозрачна е и по-предвидима. Това е инструмент в социалната сфера, който е аналогичен на плоския данък в областта на фискалната политика. Има много модификации, като при най-крайната с предоставянето му могат да отпаднат всички други социални плащания.

Вижте целата статия
Прочетено от 146 души

Как COVID кризата променя икономиката

Как COVID кризата променя икономиката

Интервю за вестник Труд.

Вълната на трансформациите ни връхлита, не я ли уловим, ще ни погуби.

Вижте целата статия
Прочетено от 19 души

Настъпва времето на високотехнологичната пост-ковид икономика.

Настъпва времето на високотехнологичната пост-ковид икономика.

Вълната на промяната ни връхлита, не я ли уловим, ще ни погуби. С навлизането на роботи изкуствен интелект технологиите ще продължат да „изяждат“ работни места. Гледах видео от завод за автомобили, в който всичко е „в ръцете“ на роботи. Управлението става дистанционно през командна зала. Роботите работят на тъмно, осветлението е пуснато само за да се заснеме материалът. Технологичната революция вече е в ход, ускорена от пандемията. Затова хората ще трябва да се квалифицират и преквалифицират съобразно нуждите от работна ръка, които ще се отварят.

Вървим към виртуално време, в което медицината и фармацията, наред с електромобилността в различните й аспекти, също ще получат ускорено развитие. Интернет гигантите ще имат лидерска роля. Постковид икономиката ще е високотехнологична и дигитална. Това означава, че ще трябва да се развива паралелно с нея и социалната икономика, тъй като не всички хора са в състояние да „влязат“ в новата реалност и да се адаптират. Затова и базовият доход не е страшно понятие. В Испания вече са го въвели – плащат, но не на всички, и не безусловно. Прави се експеримент базов доход под условие, а после се създават и национални програми.

Вижте целата статия
Прочетено от 126 души

Без реформи 2021 г. ще бъде година на отложено икономическо възстановяване

Без реформи 2021 г. ще бъде година на отложено икономическо възстановяване

Къде стои България сред останалите държави по време на коронакризата - вижте анализа на икономиста Румен Гълъбинов

У нас има проблеми, които никой не се опитва да разреши и по обясними причини се влачим на опашката на Европейския Съюз (ЕС).
България е една от най-бързо застаряващите страни, което се дължи на ниската раждаемост и имиграцията, която води до предизвикателства в образованието и здравеопазването.
Общият брой на починалите в България за 2020 г. е над 126000, което е смъртност от над 18 на 1000.
България е на първо място по смъртност и е на последно място в ЕС по качество на живот.
Извеждайки на преден план проблемите със смъртността и намаляващото население в България, прогнозирам  бавно и трудно възстановяване на икономиката ни.
Една от най-важните икономически мерки сега са ваксините, като поне така ги виждат различни икономически прогнози и анализи.
Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) предвижда глобалният БВП да нарасне с около 4,2% през 2021 г. и с още 3,7% през 2022 г., подпомогнат от въвеждането на ваксините и активната парична политика.
ОИСР предупреждава, че възстановяването ще бъде неравномерно, като страните с ефективни здравни системи, където ваксинациите ще бъдат внедрени бързо, вероятно ще се представят най-добре.
Засега България е на последно място по брой ваксинирани в ЕС, както е по много други показатели.
Според Световната банка (СБ) се очаква глобалната  икономика да нарасне с 4% през тази година, при условие че ваксините се лансират широко.
СБ предупреждава, че ако случаите на заразяване продължат да се ускоряват и ваксинирането се забави, икономическото възстановяване може да бъде ограничено.
През тази година българската икономика се очаква да има ръст, но засега с този темп на ваксиниране в България не можем да очакваме голям ръст на икономиката.
Конференцията на ООН за търговия и развитие публикува  последния си доклад за глобалните инвестиционни тенденции, според който  преките чуждестранни инвестиции в света са намалели с 42% през 2020 г. и  се очаква да спаднат още през 2021 г.
Това е удобно оправдание и за България, където преките чужди инвестиции бяха рекордно ниски и преди корона кризата.
Удобно е, но в момент на икономическа, здравна и социална криза печели онзи, който прилага агресивни и атрактивни мерки.
Миналата година ние имахме своите шансове, но, уви, нито сме агресивни, нито атрактивни за инвеститорите.
България навлезе в 2021 г. със забавен темп на растеж, който се надяваме да се ускори през втората половина на годината.
Несигурността и епидемичните мерки продължават да задържат потреблението и инвестициите за по-дълъг от очаквания период.
Страната ни е изправена пред трудности в областта на общественото здраве, бюджетната политика и структурните реформи.
Бюджетната политика трябва да предоставя целенасочена и навременна подкрепа за възстановяване на икономиката, а структурните реформи са задължителни за прехода в пандемичната икономика.
Бедността и неравномерното разпределение на доходите в България все още са най-големи в сравнение с останалите държави-членки на ЕС.
Важно е да се предприемат някои данъчни реформи, като въвеждане на необлагаемия минимум например, за да се намали още повече неравенството и бедността.
Прогресивното данъчно облагане също може да смекчи нарастващото социално  неравенство и страната ни да стане по-привлекателна за инвестиции, за да има повече работни места.
Продължават проблемите със застаряващото население, намаляването му и недостига на квалифицирани кадри за икономиката.
ЕК ни казва точно това – необходими са структурни реформи, като трябва подобрение на бизнес средата, а пазарът на труда да е гъвкав.
МВФ също казва: България се нуждае от сериозни структурни реформи.
МВФ aпeлиpa ĸъм зacилвaнe нa мepĸитe зa пoвишaвaнe нa eфeĸтивнocттa нa пyбличнитe paзxoди, ĸaтo ocoбeнo внимaниe тpябвa дa бъдe нacoчeнo ĸъм yвeличaвaнeтo нa paзxoдите в oблacттa нa инвecтициитe.
Особено внимание трябва да се обърне на структурните реформи, даващи възможност за цифровата трансформация на икономиката – цифровизация в полза на кръгова нисковъглеродна икономика.
Ускорената цифрова трансформация е предпоставка за изпреварващо развитие на образователната и на здравната системи.
Цифровата трансформация е в центъра на настоящата индустриална революция (Индустрия 4.0).
Глобалните процеси на цифрова трансформация са и възможност за българската икономика.
Цифровата трансформация е двигателят на модерната икономика за икономически растеж и качествен живот.
В същото време ще са необходими повече инвестиции в здравеопазването, образованието и науката.
Тези инвестиции са свързани с широк кръг от технологии, които подобряват потенциала за научни изследвания и иновации, които дават много решения за подобряване на здравеопазването и образованието.
Необходими са повече инвестиции в развитие на човешките ресурси и преквалификацията им, както и инвестиции за заетост и социално приобщаване.
От ключово значение е фискалните мерки да бъдат добре планирани, като се възползваме от сегашните ниски лихвени проценти, за да стимулираме растежа, като същевременно се стремим да не увеличаваме публичния дълг в дългосрочен план.
Наложително е да се оценят общите и специфични тенденции в структурата на държавния дълг на България, както и управляване на рисковете за фискалната ни стабилност.   
Фискалната ни политика да контролира внимателно нивата на публичния дълг и тежестта на лихвите в следващите 10 години.
От голямо значение е и изборът на подходящи източници за финансиране, както и цената на дълговите инструменти.
Политиките на търсенето целят да увеличат съвкупното търсене и това трябва да се направи по време на рецесия.
Тогава политиката на търсенето може да увеличи темпа на икономически растеж.
Значението на съвкупното търсене е голямо за увеличение на частното потребление и за поддържане на висок темп на растеж на БВП, като част от икономическата ни политика.
Публичните инвестиции също биха могли да стимулират съвкупното търсене.
Стратегията за ускоряване на икономическия растеж е да се използват политики от страна на предлагането.
Така се увеличат производителността и ефективността на икономиката.
От страна на предлагането могат да се подкрепят научноизследователската и развойната дейности и да се подобрят образованието и обучението, за да се стимулира ръста на производителността.
В настоящата ситуация е първо възстановяване чрез усилване на търсенето, а после ускоряване чрез усилване на предлагането. Въпрос на баланс е и последователност.
Както препоръчват икономистите по света:
Demand side reforms (реформи да се стимулира търсенето) за повече потребление и намаляване на неравенството.
Supply side reforms (реформи да се стимулира предлагането) за повече иновации и производителност.
Без реформи 2021 г. ще бъде година на отложено икономическо възстановяване.
Инфлация в България почти не беше отчетена, което означава че и потреблението е било ниско, за да натиска нагоре цените.
По-скоро държавата се мъчеше да поддържа вътрешното потребление.
При такъв икономически спад в определени сектори е нормално потреблението да е ниско, както и общите ценови нива.
За да се увеличи потреблението трябват фискални стимули, което означава, че дългосрочно лихвите ще стоят ниски, а това индиректно означава и кредитни облекчения за бизнеса и потреблението в България.
Пандемията от COVID-19 ускорява въвеждането на Industry 4.0 и прилагането на форми на базов доход е въпрос на време.
Международни компании започват масово да заменят човешкия труд с роботизирани и с изкуствен интелект, като заместват хората в сферата на промишлеността, транспорта, туризма, земеделието и в услугите.
За хората, които ще бъдат заменени от роботи се предполага въвеждането на  базов доход.
Един от начините за стимулиране на потреблението е осигуряване на минимален доход на загубилите работата си в условията на пандемията, на останалите без доходи.
Базовият доход е механизъм за подпомагане на доходите, при който се предвиждат редовни парични плащания да достигнат  определена част от населението без или с минимални условия.
Пример е за политика, която се отнася и прилага  еднакво към хората засегнати в кризата, без дискриминационни критерии за доходи и социален статус.
Това е бърза реакция в належаща ситуация, когато големи групи от обществото са силно засегнати, като им се предоставя директна и безвъзмездна помощ.
Подобни извънредни мерки приложиха в Испания, Италия и др. държави в Европейския съюз. Така администрацията на Тръмп в Щатите раздаваше пари в брой на човек и на семейство.
Мерките им през миналата година много наподобяват базов доход.
Например, Испания на 1 юни 2020 г. въведе базов доход, като част от мерки насочени към противодействие на пандемията. Помощта е предназначена за хората, които имат приходи под 230 евро месечно. Размерът на базовия доход се определя според нуждите на домакинствата и е между 462 и 1015 евро на месец за хора между 23 и 65 години. Право на базов доход имат всички одобрени, като изплащането на новата помощ започна на 15 юни. Предполага се, че базовият доход ще обхване от 850 000 до 1 000 000 домакинства в цялата страна.  Това отговаря на около 2,3-2,9 милиона от общо 50-те милиона граждани на Испания. Проектът се фокусира върху подпомагане на най-засегнатите от кризата, като целта е базовия доход  да се превърне в постоянен инструмент за структурна промяна в икономиката.
Германия изпробва безусловен базов доход, като социален експеримент, организиран за определено време от частни инвеститори.
Дебат се води и във Великобритания дали трябва да се въведе базов доход, като част от мерките за ограничаване на последствията от коронавирусната пандемия.
Застъпниците на тази теза в САЩ призовават за осигуряване на гарантиран месечен базов доход.  Главният изпълнителен директор на Туитър Джак Дорси направи наскоро дарение на стойност  15 млн. долара, с което да подпомогне инициативата.

Вижте целата статия
Прочетено от 89 души

За базовия доход по време на пандемия

За базовия доход по време на пандемия

През 2020г. под въздействието на пандемията от Covid19, всички ние изпитахме последиците от дълбоката промяна в нашия живот.
Сега през 2021г. продължаваме да понасяме несгодите от тази здравна, икономическа и социална криза.
Базовият доход е механизъм за подпомагане на доходите, при който се предвиждат редовни парични плащания да достигнат определена част от населението без или с минимални условия. Това е пример за политика, която се отнася и прилага еднакво към хората засегнати в кризата, без дискриминационни критерии за доходи и социален статус.Също така е бърза реакция в належаща ситуация, когато големи групи от обществото са силно засегнати, като им се предоставя директна и безвъзмездна помощ.
Неслучайно някои държави в Европейския съюз предприеха извънредни мерки, които много наподобяват базовия доход през изминалата година.
Например, Испания на 1 юни 2020г. въведе базов доход, като част от мерки насочени към противодействие на пандемията.
Помощта е предназначена за хората, които печелят под 230 евро месечно.
Размерът на базовия доход се определя според нуждите на домакинствата и е между 462 и 1015 евро на месец за хора между 23 и 65 години.
Право на базов доход имат и чужденци пребивавали поне една година легално в Испания, като изплащането на новата помощ започна на 15 юни.
Предполага се, че базовият доход ще обхване 850 000 домакинства в цялата страна. Това отговаря на около 2,3 милиона от общо 50-те милиона граждани на Испания.
Проектът се фокусира върху подпомагане на най-засегнатите от кризата, като целта е базовия доход да се превърне в постоянен инструмент за структурна промяна в икономиката.
Германия изпробва безусловен базов доход, като социален експеримент организиран за определено време от частни инвеститори.
Дебат се води и във Великобритания дали трябва да се въведе базов доход, като част от мерките за ограничаване на последствията от коронавирусната пандемия.
Пандемията накара застъпниците на тази теза в САЩ да призоват за осигуряване на гарантиран месечен базов доход.
Главният изпълнителен директор на Twitter, Джак Дорси направи дарение на стойност 15 млн. долара, с което да подпомогне инициативата.

Вижте целата статия
Прочетено от 129 души

Възможно ли е през 2021г. икономиката да се възстанови?

Възможно ли е през 2021г. икономиката да се възстанови?

Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) предвижда глобалният БВП да нарасне с около 4,2% през 2021 г. и с още 3,7% през 2022 г., подпомогнат от въвеждането на ваксините и активната парична политика. ОИСР предупреждава, че възстановяването ще бъде неравномерно, като страните с ефективни здравни системи, където ваксинациите ще бъдат внедрени бързо, вероятно ще се представят най-добре.

Според Световната банка (СБ) се очаква глобалната икономика да нарасне с 4% през тази година, при условие че ваксините се лансират широко. СБ предупреждава, че ако случаите на заразяване продължат да се ускоряват и ваксинирането се забави, икономическото възстановяване може да бъде ограничено. През тази година ръстът на българската икономика се очаква да се върне на положителна територия подпомогнат от въвеждането на ваксините, но пандемията може да забави процеса на възстановяване. Икономика на България навлезе в 2021г. с все още забавен темп на растеж, който може да се ускори през втората половина на годината. Несигурността продължава да задържа потреблението и инвестициите за по-дълъг от очаквания период.

Вижте целата статия
Прочетено от 94 души

Прогнози и очаквания за следващата година

Прогнози и очаквания за следващата година

Eжeднeвиeтo в България и в други европейски държaви ce прoмeни твърдe много cлeд избухвaнeтo нa пaндeмиятa от COVID-19. Тя промени психологията, работните процеси, начините на взимане на решения, приоритетите, както и държавните политики на всички страни. Безпрецедентната ситуация, която се създаде обърка държавите и хвана политическия елит неподготвен за справяне с проблемите, до които доведе пандемията. Силно пострада свободата на движение на хора, стоките и услугите по време на извънредните мерки, развлекателния бизнес, туризма и здравната система. Вече близо година от началото на Covid кризата можем да заключим, че сoциaлнитe и икoнoмичecкитe пocлeдици oт мeркитe зa oгрaничaвaнe нa кoрoнaвируca ca oпуcтoшитeлни. Локдаунът се оказа нокдаун за икономиките и социалните системи на страните, които го приложиха. Тази рестриктивна мярка за затваряне, карантиниране и изолация беше приложена от много държави в света за ограничаване разпространението на коронавируса. Но това доведе до икономически проблеми, които ще оставят своя отпечатък още дълги години.
Коронавирусът започна като криза в общественото здраве, която бързо се превърна в икономическа криза. Здравните системи не издържат на високата заболеваемост и при пацианти и при медицински персонал. Потреблението също е засегнато. Под 1/3 от общото търсене се реализира като реално потребление. В резултат на цялата ситуация Агенцията на ООН за търговия и развитие прогнозира загуби от над 1 трилион долара за световната икономика. Разбира се при някои сектори всяка криза е възможност и това доведе до печеливши бизнеси. Например големите консорциуми за производство на лекарства, апаратура, разработване на ваксини. Играчите, които преминаха от офлайн към онлайн търговия, също хваната свободната бизнес ниша, но тук въпросът е каква е покупателната стойност или за какво хората за склонни да харчат пари.Наблюдаваме и едно масирано навлизане на високите технологии, на дигитализацията, на т.нар. "хоумофиси", на работата от дистанция.
Така се създадоха нови предизвикателства в ерата на безконтактна икономика.

За да оцелеят, хората ще трябва да се адаптират, като се очаква повечето икономики да претърпят сериозно забавяне. Рано или късно ограниченията ще бъдат отменени и ще трябва да се върнем към нормалния ритъм на живот и нормализиране на ежедневието, което неимоверно ще бъде тежко.
Въпреки това след като станахме свидетели на безпрецедентен спад в бизнес активността, възстановяването вече е неизбежно. Друг изход не може и не трябва да съществува. Лидерите ще трябва да се справят с безработица, възстановяване на най-засегнатите бизнеси, връщане на нормалността в лечебните заведения. Паниката вече е неоправдана и трябва да се следва ясно поставен план за изход през следващите една, две години. Правителствата по целия свят вече усилват действията си по отношение справянето с икономическата ситуация в техните страни като се стремят за укрепване на социалните и здравни системи, както и за справянето с икономическите последици. Дъpжaвитe c пo-cтpиĸтни oгpaничитeлни мepĸи ca пpeтъpпeли пo-cepиoзни иĸoнoмичecĸи зaгyби, ĸoитo нe ca били възcтaнoвeни пpи пocлeдвaщo oтпycĸaнe нa мepĸитe. Съвсем скоро предстои и ваксинация, но за да имаме шанс в битката срещу вируса, е необходима ваксинация на голям процент от населението. Говорим за покритие от около 70 на сто от населението, което е малко вероятно да се случи. Прогнозирам, че догодина ще има нисък растеж на икономиката, слаб износ и инвестиции, както и свито потребление. Поне 2 години ще бъдат нужни за възстановяване на протреблението на предкризисните нива.

Вижте целата статия
Прочетено от 208 души

Основният проблем на настоящата криза е в търсенето, а не в предлагането.

Основният проблем на настоящата криза е в търсенето, а не в предлагането.

Почти всички икономисти имат различна визия и подход за възстановяване на икономиката на България от кризата, която причинява Ковид-19. Сега е моментът, в който трябва да стимулираме търсенето повече, отколкото фактическото потребление.

Сривът на търсенето се породи от локдауна на глобално ниво, от рестрикциите за пътувания, от страха на хората и социалното изолиране, пред което сме изправени всекидневно. В резултат на това, компаниите занижават и своята производителност. Под 1/3 от общото търсене се реализира като реално потребление, според икономиста Румен Гълъбинов. Останалото отива в акцизи, данъци, осигуровки и субсидии и др. Икономика на глобално ниво не може да поема вълната от новата структурна безработица.

Вижте целата статия
Прочетено от 234 души

Румен Гълъбинов: Държавата да даде ваучери за храна на бедните и пенсионерите

Румен Гълъбинов: Държавата да даде ваучери за храна на бедните и пенсионерите

Интервю в.Дума

https://www.duma.bg/rumen-galabinov-darzhavata-da-dade-vaucheri-za-hrana-na-bednite-i-pensionerite-n227889?fbclid=IwAR3Zm1XSMYghNzPHKRQluagt1RCrebDZE9vNUnEPb9Vj1NWAaDghSfXZWoo

Вижте целата статия
Прочетено от 140 души

Кризата с корона вирус – икономически аспекти


Вижте целата статия
Прочетено от 52 души

Мярката 60/40 трябва да продължи до средата на 2021г.

Мярката 60/40 трябва да продължи до средата на 2021г.

Интервю за вестник Труд.

 

Вижте целата статия
Прочетено от 140 души

Защо ни очаква възможна рецесия с двойно потъване?

Защо ни очаква възможна рецесия с двойно потъване?

Когато икономиката излезе от рецесия и икономическият растеж започне възходящо, но скоро отново изпада във фаза на рецесия, тя преминава през двойна рецесия.

Нарича се още W-образна рецесия, тъй като графиката на растеж на икономиката, преминава през двойно потапяне.

Вижте целата статия
Прочетено от 461 души

Къде са парите за лихвоточките ?

Къде са парите за лихвоточките ?

Голям брой българи притежават т. нар. жилищно-спестовни влогове, по-известни като лихвоточки.

Нормално е държавата да поеме своя ангажимент към спестителите На стойност над 180млн.лв., защото притежателите на лихвоточки са именно такива. Коректността изисква щом са ползвани нечии пари, да бъде платена съответната лихва. Лихвоточките са наследник на жилищноспестовните влогове, които до 1990 г. са внасяни в Държавната спестовна каса – (сега Банка ДСК).

Вижте целата статия
Прочетено от 455 души

Пенсиите – А сега накъде?

Пенсиите – А сега накъде?

За всички родените след 1 януари 1960г., срещу 20 години плащане на вноски в лични партиди в частните фондове, ще получат допълнително втори пожизнени пенсии в размер от 45 до 60 лв., обаче пенсията от НОИ ще им бъде намалена с 20%. Пенсионно-осигурителната тежест вече се покачи с 2% през периода 2016-2018 г. Освен увеличението на осигурителните вноски, през годините се покачиха и минималните осигурителни прагове. До неотдавна се предлагаше и увеличение в максималния осигурителен доход за Бюджет 2020г. от 3000лв. на 3500 лв. При всички положения трябва да са адекватни както минималните, така и максималните осигурителни прагове, а защо трябва да има и въобще максимални такива? Нека бъде освободена горната граница, така че всеки да има мотивацията да се осигурява на колкото иска като максимум, след това обаче, да може да му се преизчислява пенсията на по-високо ниво и да получава по-голяма пенсия като е внасял много повече вноски, отколкото останалите.

Има тенденция данъчно-осигурителната тежест в България всъщност да продължи да се покачва по линия на увеличенията в осигуряването. Обещават се повече пари за пенсии, без обаче развитие на пенсионния ни модел, като тези повече пари за пенсии са за сметка на увеличаване на осигурителната тежест. Отново се предвижда да увеличават възрастта за пенсиониране и осигурителните вноски и така се увеличава общата данъчно-осигурителна тежест на всички работещи за сметка на това пенсионерите да получат увеличение на пенсиите.

Вижте целата статия
Прочетено от 805 души

Следконгресно

Следконгресно

Времето, в което се проведе 50-тият конгрес на БСП е критично за съдбата на България във всяко отношение – икономическо, институционално и демографско. Свидетели сме на икномически спад, съпроводен с рязко увеличаване на външният дълг, на значителен износ на млада , образована работна сила, съпроводен от спадаща раждаемост и категорично намаляване предимно на българският етнос – типична демографска катастрофа. Мащабът на корупцията е обхванал всички държавни структури от горе до долу, преди всичко в последните 10 години на управлението на ГЕРБ. Успоредно с това злокачествено заболяване на страната, тя се нареди на първо място в ЕС по социално неравенство.

Всички тези характеристики на историческия момент за България доведоха до масово, ярко изразено желание за промяна на системата на управление и категорично сриване на клиентелистката управленска система на ГЕРБ. Единствената защита, на която се крепи властта сега, е твърдението, че няма реална алтернатива за управление.

Вижте целата статия
Прочетено от 116 души

След COVID-19: България и изходът от кризата

След COVID-19: България и изходът от кризата

Необходимо е въвеждане на необлагаем минимум, равен на минималната работна заплата

БВП на страната може да намалее с до 15 млрд. лв. за година

Част от безработните ще заминат отново на гурбет в чужбина

Вижте целата статия
Прочетено от 112 души

ЕС ни удря с нови данъци

ЕС ни удря с нови данъци

Цял пакет от нови данъци готви Европейският съюз за страните-членки. Още през следващата година може да се наложи да плащаме налози върху пластмасата, върху цифровите дружества, върху финансовите транзакции и върху технологиите, прогнозира пред Lupa.bg финансистът Румен Гълъбинов.

„ЕС гласува едни огромни суми – и като бюджет за новия програмен период 2021-2027, и като спасителен фонд от 750 млрд. евро. Т.е, всичките тези пари трябва по някакъв начин да бъдат набавени. Основният източник е - собствени средства. А те идват от данъци и от такси”, обясни Гълъбинов.

Вижте целата статия
Прочетено от 126 души

Диференциация - и при ДДС, и при преките данъци

Диференциация - и при ДДС, и при преките данъци

Въвеждането на диференцирано ДДС, пък било то и само временно, си е подходяща антикризисна мярка.

България (заедно с Дания) е страната с най-малко диференциране на данъчната ставка – единствената намалена ставка у нас е тази на хотелиерските услуги – 9%.

Вижте целата статия
Прочетено от 101 души

БВП може да намалее с до 15 милиарда лева, трябва стратегически план с бързи мерки

БВП може да намалее с до 15 милиарда лева, трябва стратегически план с бързи мерки

Какви ще са последствията за българския бизнес и гражданите от коронакризата? Кои са засегнатите и адекватни ли са мерките на правителството?

Икономическата криза, предизвикана от разпространението на коронавируса повиши нивото на безработицата в България.
Националната статистика отчита рязко увеличение на безработните от въвеждането на извънредното положение в страната досега.

Copyright

© 2020 Roumen Galabinov. All Rights Reserved.

Вижте целата статия
Прочетено от 190 души

Линия на бедност: Достатъчни ли са 369 лв. за номрален живот

Линия на бедност: Достатъчни ли са 369 лв. за номрален живот

369 лева ще бъде официалната линия на бедност през 2021 година, става ясно от проект на правителството. Обсъждането му е до 12 септември. През тази година линията на бедност е 363 лева, което означава, че увеличението е с 6 лева. 

Предвижда се още социалният министър да предлага размера на прага на бедност според възможностите на бюджета. Промените се налагат заради влошената икономическа ситуация, породена от разпространението на COVID-19. 

Copyright

© 2020 Roumen Galabinov. All Rights Reserved.

Вижте целата статия
Прочетено от 194 души