Следконгресно

Следконгресно

Времето, в което се проведе 50-тият конгрес на БСП е критично за съдбата на България във всяко отношение – икономическо, институционално и демографско. Свидетели сме на икномически спад, съпроводен с рязко увеличаване на външният дълг, на значителен износ на млада , образована работна сила, съпроводен от спадаща раждаемост и категорично намаляване предимно на българският етнос – типична демографска катастрофа. Мащабът на корупцията е обхванал всички държавни структури от горе до долу, преди всичко в последните 10 години на управлението на ГЕРБ. Успоредно с това злокачествено заболяване на страната, тя се нареди на първо място в ЕС по социално неравенство.

Всички тези характеристики на историческия момент за България доведоха до масово, ярко изразено желание за промяна на системата на управление и категорично сриване на клиентелистката управленска система на ГЕРБ. Единствената защита, на която се крепи властта сега, е твърдението, че няма реална алтернатива за управление.

Не ще и дума, че само свалянето от власт на Борисов и ГЕРБ не е алтернатива за България, а предлагането на една истинска лява управленска програма от БСП, зад която ще застане голямото мнозинство на народа и с която новото ръководство може да се легитимира като наследник на партията на Д. Благоев.

Сега, след конгреса на БСП, няма по-важна задача за съдбата на Родината от това да докажем, че твърдението „ГЕРБ няма алтернатива“ не е вярно и че с ясни, ПРОСТО РАЗБИРАЕМИ ОТ ВСЕКИ ГРАЖДАНИН мерки на управленската програма на БСП ще може да се постигне категорична промяна и да се спаси страната.

Нека сме наясно – това няма да стане с предлагането на обемисти документи, колкото и да бъдат академично убедителни, каквато е „Визия за България“, а с прости добре разбираеми, конкретни обещания какво ще направим ако народът-суверен ни даде гласа си.

Ето какво, по мое мнение, трябва да съдържа предизборната програма на БСП:

1ПРЕОДОЛЯВАНЕ НА СОЦИАЛНОТО НЕРАВЕНСТВО. Ще си позволя да цитирам международно известният икномист Румен Гълъбинов: „В България механизмите за преразпределение, които се използват в модерните държави , в голямата си част са блокирани – пример данъчната ни система“. Това означава, че от първостепенна важност за така исканата от народа смяна на системата е провеждане на данъчна реформа, основана на социалната солидарност, а именно:

- въвеждане на необлагаем доход за член от семейството в размер на нормалната издръжка на живота;

- прогресивно подоходно облагане със скала прилагана в развитите страни на ЕС, а реинвестираната пачалба от стопанска дейност се освобождава от данък;

- диференцииран ДДС като например:

5% ставка за всички детски стоки и ученически пособия,

10% ставка за лекарства и основни храни(хляб и хлебни изделия, варива, мляко и млечни изделия, олио),

30% ставка за луксозни стоки и недвижимости(по списък),

20% ставка за всички останали стоки и услуги

-засилване контрола по данъчното законодателство и драстично увеличение на отговорността за нарушителите му.

Тази реформа трябва да стои начело в предизборната масова разяснителна работа на БСП.

2/ ПРЕОДОЛЯВАНЕ НА ДЕМОГРАФСКАТА КРИЗА чрез специални грижи за младите семейства с деца. Според мен три са основните мерки, които трябва да стоят в управленската програма на БСП:

ПЪРВО – държавата да предоставя нисколихвен ипотечен кредит за първо жилище на всяко младо семейство, като дължимото по кредита се намалява с :

1/3 – за едно дете

2/3 – за две деца и

За цялия остатък по кредита за 3 деца;

ВТОРО – гарантиран прием в детски заведения за децата на работещите майки в едногодишен срок от поемане на управлението .

ТРЕТО – детски добавки от държавния бююджет към заплатата на един работещ родител, равна на месечната издръжка за всеко дете в семейството до завършване на средното му образование

3ЗАЩИТА НА ВЪНШНО-ПОЛИТИЧЕСКИТЕ И ИКОНОМИЧЕСКИ ИНТЕРЕСИ със закон да се постанови, че всеко проекторешение в тази сфера предлагано от държавен орган, трябва да се придружава с убедителни доказателства за това, че отговаря, преди всичко, на националнитят интерес на България, без което не се разглежда или приема от съответната постоянна комисия на Н.С.

4УСКОРЕНО ВЪВЕЖДАНЕ НА ЕЛЕКРОННОТО УПРАВЛЕНИЕ за значително съкращение на заетите в управлението за достигане на средното за ЕС ниво – управленски състав към брой на населението в рамките на мандата на управление.

След COVID-19: България и изходът от кризата
Пенсиите – А сега накъде?