БВП може да намалее с до 15 милиарда лева, трябва стратегически план с бързи мерки

БВП може да намалее с до 15 милиарда лева, трябва стратегически план с бързи мерки

Какви ще са последствията за българския бизнес и гражданите от коронакризата? Кои са засегнатите и адекватни ли са мерките на правителството?

Икономическата криза, предизвикана от разпространението на коронавируса повиши нивото на безработицата в България.
Националната статистика отчита рязко увеличение на безработните от въвеждането на извънредното положение в страната досега.

Редица икономически субекти изпитват сериозни затруднения, като най-засегнати са малките и средни предприятия, някои от които са застрашени от фалити.

В България правителството за разлика от други страни не предложи достатъчно директни и безвъзмездни плащания към хората.

Има само кредити и за тези кредити за физически лица могат да кандидатстват хора, които са загубили работа и доходи.
Кредитите са безлихвени и с гратисен период, но ако кредитополучателят има проблем с плащането по вноските или въобще спре да плаща, тогава кредитът става изискуем и дори с наказателна лихва.

В крайна сметка всеки кредит е необходимо да е редовен и да се връща в определения срок, за да продължи да е безлихвен.

Представиха се и още варианти за подкрепа към граждани и бизнес, но отново те са свързани с допълнително кредитиране при преференциални условия, като дори част от микрокредитите са алтернатива на мярката 60/40, предложена от преди, като дебатът за ефикасността и обхвата на мерките вече е закъснял.

В същото време мерките законодателно са регламентирани по начин, който съществено затруднява непосредствените цели, които си поставят - запазване на заетостта и способността на фирмите да продължат да съществуват.  
За съжаление, от началото на кризата до момента към гражданите и бизнесa не е достигнал достатъчно финансов ресурс.

Влошената икономическа обстановка и повишеното ниво на безработица в страната ще натовари допълнително социалните ни системи.

Негативните ефекти от кризата ще наложат актуализация в бюджета, предвид извънредните разходи, ще намалеят осигурителните вноски в социалните ни системи и данъчните приходи от преки и косвени данъци.
От вдигане на забраната за сезонните работници в редица страни от ЕС ще се възползват една част от безработните лица и ще заминат отново на работа в чужбина.

Необходимо е да се изготви стратегически план с бързи мерки по социално-икономическото възстановяване и задържане на работната сила в страната.

Оценките за икономическите щети от извънредното положение в България са притеснителни. БВП  на страната може да намалее с до 15 милиарда лева или около 12% на годишна база.
Първоначалният икономически срив ще се засили чрез спада на чуждите инвестиции, свития износ и намалението на паричните преводи на българите работещи в чужбина.
Ефектът е на доминото - населението по-малко купува, фирмите намаляват производството, бизнеса е с по-малко поръчки, по-малки са потреблението и консумацията.
Много от малките и средни компании може да фалират. Необходимо е да бъде увеличена безвъзмезната помощ на домакинства и фирми за да могат да оцелеят.

Тъй като износът ще бъде драстично намален, то необходимо е да бъде компенсиран от повишено вътрешно потребление. Вътрешното потребление е най-силният фактор за възстановяване на растежа на БВП.

Всички други европейски страни повишават ликвидността, като подпомагат безвъзмездно фирмите и населението и по този начин се намалява отрицателното въздействие на кризата.
На безработните в България трябва да се предоставят големи компенсации, тъй като това са автоматични стабилизатори на потреблението в икономиката.
И трябва много бързо да се погрижим за реалната икономика на България, за производство на крайни продукти, за внедряване на иновации и привличане на повече преки инвестиции.  

България – модерна европейска социална държава

В преамбюла на Конституцията на България (бел. Ред. - текст, който вече липсва в проекта за нова конституция на ГЕРБ) има изразено желание за създаване на социална държава, но този принцип не е доведен докрай.

Това е обществена система под формата на механизъм за преразпределение на обществените блага в съответствие с принципа на социалната справедливост в интерес на всички граждани, така че всеки един индивид освен да може да съществува, да има и достоен стандарт на живот.  

Солидарността е най­-фундаменталният принцип на социалната държава.
Оттук произтича и другият основен принцип, изразяващ се в универсализма на постулата, че всеки граждани има право да получи помощ от държавата, ако не е в състояние сам да се издържа.
Правата важат за всички без значение на индивидуалните доходи и имуществено състояние.
Именно по това този модел се различава от други модели на социално устройство, като правата не се придобиват по силата на предходящите плащания или социалния статус.
Идеята за солидарност се основава не върху интересите само на отделна социална група, а върху интересите на възможно най-широк кръг социални слоеве.

Системата се захранва колективно чрез данъците, но социалните права не зависят от размера на индивидуалните данъчни плащания.

Фундаментът на този модел се гради върху следните основни характеристики:
• Социалната отговорност на държавата обхваща социалното осигуряване, сферата на социалните услуги, общественото здраве и образованието, като има за цел да покрива всички основни нужди на гражданите.
• Принципът на универсализма гарантира, че всички граждани, независимо от социалното си положение и доходи, имат право на достъп до основните социални блага.
• Обезпечаване на доходите, градящо се върху осигуряването на основен финансов минимум за всички (минимална часова ставка, минимална надница, минимална заплата).
• Здравното и социалното обслужване са освободени от данъци, с ограничена степен на заплащане от страна на потребителите и се предлагат при нужда.
• Равенството между половете е водещ принцип в социалните държави. Процентът на женската заетост на трудовия пазар е висок, поради което повечето семейства са с по два дохода.

Системата на социалната държава се базира на идеята за гарантиране на индивидуалните права на гражданите.
Механизмът на социалната държава спомага да се тушира негативния социален ефект от имуществените различия и социалните неравенства, помагайки на хората, които са в нужда.
Държавата е длъжна да съдейства за икономическия и социален прогрес на всеки свой гражданин, защото в крайна сметка развитието на един е от полза и на друг.
Такава държава функционира преди всичко чрез осигуряване на средства за основните аспекти в живота, както и за индивидуални финансови помощи. Тези средства се осигуряват преди всичко от данъците и от различните видове смесена икономика на публично-частно партньорство.
Регулирането на общите социални блага се финансира по същество от държавния бюджет и се поддържа от едно сравнително справедливо данъчно облагане.
Модерната социална държава започва с безплатно училищно образование за всички, после интегриране на всички трудоспособни хора в системата на наемния труд и гарантиране на един достоен стандарт на живот.


С появата на социалната държава се свързва и по-голямата роля на правителството в разпределението на обществените доходи.
В моменти на криза се вижда ясно, че ролята на правителството в регулирането и преразпределението е много важна. Включително е допустима държавната намеса посредством данъчната политика и регулиране на пазарната икономика.

Със социалната държава са свързани и приоритетите – стремеж към висока заетост на работната сила, икономика на знанието, чиста природна среда, образование през целия живот, ограничаване на социалните неравенства и намаляване на бедността.

Изграждането на модерна социална държава включва следните стратегически инициативи:  
- насърчаване на иновациите чрез условия за улеснен достъп до финансиране с оглед стимулиране на растежа и заетостта;
- подкрепа на образователните системи и цифровизация на целия образователен процес;
- ефективно оползотворяване на природните ресурси за икономически растеж въз основа на икономичното разходване на суровини и енергийни източници;
- подкрепа на малките и средните предприятия за развитие на силна и устойчива икономика;
- програми за борба срещу бедността и социалните неравенства за социално и териториално сближаване;

Сега повече от всякога пазарите се нуждаят от държавно регулиране, обществото ни се нуждае от социална интеграция, а предпоставките за двете са правовата държава и демокрацията.
Пазарът се нуждае от държавно регулиране, защото сам по себе си пазарът не може навсякъде и за всичко да създава социално справедливо разпределение на доходи и възможности.  

Реализирането на идеята за България, като модерна социалната държава също може да включва:
 - социално справедлива данъчна система с необлагаем минимум в подоходния данък;
- намаление на подоходния данък за Едноличните търговци от 15% на 10%;
- намален и диференциран ДДС за храни и лекарства;
- увеличение на прага за регистрация по ДДС от 50 000лв. На 100 000лв. годишен оборот и възможност за плащане на патентен данък вместо ДДС;

Финансирането на държавата ни изисква достатъчно данъци, а това може да се постигне чрез прогресивен подоходен данък, а не чрез плосък данък.  
Социалната политика ще следи да се поддържат високи нива на заетост и редистрибуция на обществения ресурс, докато макроикономическата политика ще се грижи за стабилните инфлационни и данъчни ставки.
Условията за инвестиции могат да продължават да бъдат изгодни чрез ниското облагане на реинвестираните печалби.

При такава данъчна политика е възможно финансирането на повече публични услуги и социални дейности.  
България може да повиши своите социални разходи за преодоляване на кризата, като дори би могло да се приеме и един по-голям бюджетен дефицит, без това да противоречи на критериите за присъединяването ни към еврозоната.

Нарастващите заплати и достатъчните социални трансфери би следвало да са сред основните цели на икономическото ни развитие.
България трябва да определи целите на икономическата си политика, не просто като растеж в интерес само на инвеститорите, а за приемливи доходи и качествен живот на всеки гражданин.
Като се стремим към ниско неравенство и социална сигурност, справедливи данъци и устойчив икономически растеж, съчетано с високи нива на трудова заетост и доходи в България.

Copyright

© 2020 Roumen Galabinov. All Rights Reserved.

Линия на бедност: Достатъчни ли са 369 лв. за номр...
Диференциация - и при ДДС, и при преките данъци