Прогнози и очаквания за следващата година

Прогнози и очаквания за следващата година

Eжeднeвиeтo в България и в други европейски държaви ce прoмeни твърдe много cлeд избухвaнeтo нa пaндeмиятa от COVID-19. Тя промени психологията, работните процеси, начините на взимане на решения, приоритетите, както и държавните политики на всички страни. Безпрецедентната ситуация, която се създаде обърка държавите и хвана политическия елит неподготвен за справяне с проблемите, до които доведе пандемията. Силно пострада свободата на движение на хора, стоките и услугите по време на извънредните мерки, развлекателния бизнес, туризма и здравната система. Вече близо година от началото на Covid кризата можем да заключим, че сoциaлнитe и икoнoмичecкитe пocлeдици oт мeркитe зa oгрaничaвaнe нa кoрoнaвируca ca oпуcтoшитeлни. Локдаунът се оказа нокдаун за икономиките и социалните системи на страните, които го приложиха. Тази рестриктивна мярка за затваряне, карантиниране и изолация беше приложена от много държави в света за ограничаване разпространението на коронавируса. Но това доведе до икономически проблеми, които ще оставят своя отпечатък още дълги години.
Коронавирусът започна като криза в общественото здраве, която бързо се превърна в икономическа криза. Здравните системи не издържат на високата заболеваемост и при пацианти и при медицински персонал. Потреблението също е засегнато. Под 1/3 от общото търсене се реализира като реално потребление. В резултат на цялата ситуация Агенцията на ООН за търговия и развитие прогнозира загуби от над 1 трилион долара за световната икономика. Разбира се при някои сектори всяка криза е възможност и това доведе до печеливши бизнеси. Например големите консорциуми за производство на лекарства, апаратура, разработване на ваксини. Играчите, които преминаха от офлайн към онлайн търговия, също хваната свободната бизнес ниша, но тук въпросът е каква е покупателната стойност или за какво хората за склонни да харчат пари.Наблюдаваме и едно масирано навлизане на високите технологии, на дигитализацията, на т.нар. "хоумофиси", на работата от дистанция.
Така се създадоха нови предизвикателства в ерата на безконтактна икономика.

За да оцелеят, хората ще трябва да се адаптират, като се очаква повечето икономики да претърпят сериозно забавяне. Рано или късно ограниченията ще бъдат отменени и ще трябва да се върнем към нормалния ритъм на живот и нормализиране на ежедневието, което неимоверно ще бъде тежко.
Въпреки това след като станахме свидетели на безпрецедентен спад в бизнес активността, възстановяването вече е неизбежно. Друг изход не може и не трябва да съществува. Лидерите ще трябва да се справят с безработица, възстановяване на най-засегнатите бизнеси, връщане на нормалността в лечебните заведения. Паниката вече е неоправдана и трябва да се следва ясно поставен план за изход през следващите една, две години. Правителствата по целия свят вече усилват действията си по отношение справянето с икономическата ситуация в техните страни като се стремят за укрепване на социалните и здравни системи, както и за справянето с икономическите последици. Дъpжaвитe c пo-cтpиĸтни oгpaничитeлни мepĸи ca пpeтъpпeли пo-cepиoзни иĸoнoмичecĸи зaгyби, ĸoитo нe ca били възcтaнoвeни пpи пocлeдвaщo oтпycĸaнe нa мepĸитe. Съвсем скоро предстои и ваксинация, но за да имаме шанс в битката срещу вируса, е необходима ваксинация на голям процент от населението. Говорим за покритие от около 70 на сто от населението, което е малко вероятно да се случи. Прогнозирам, че догодина ще има нисък растеж на икономиката, слаб износ и инвестиции, както и свито потребление. Поне 2 години ще бъдат нужни за възстановяване на протреблението на предкризисните нива.


В България икономиката е също силно засегната от блокировките през първата вълна, както и тази, в която се намираме сега като преживяваме цялостно забавяне, което отчасти отразява структурна криза. За да се справим с тази рецесия са необходими спешни решения и пакет от мерки, които да бъдат представени като структурни реформи заедно с пакета за помощи.
В настоящия локдаун като цяло безработицата е най-чувствителният макроикономически показател, който трябва да бъде контролиран. Продължават големи съкращения и фалити на бизеса. Туризмът, ресторантьорството и развлекателния бизнес отново са поставени пред жестоки изпитания и незнание дали и при какви правила ще могат да заработят по време на Коледните и Новогодишни празници. Трябва спешни мерки и мониторинг не само на нивото на износ, но и да се следи и нивото на преките инвестиции. От голямо значение е да се наблюдава и движението на инфлацията, свързано с индекса на потребителските цени. Както вече споменах догодина ни очаква нисък растеж и слабо потребление. Друго сериозно препятствие пред, което сме поставени е проблемът със смъртността в България, който ще доведе до сериозни последици върху възстановяването на икономиката ни с обедняващо население.

В момента трябва да наблюдаваме всички макроикономически показатели – безработица, спадане на БВП, инвестиции, износ като всичко това е една зависима функция от здравната картина. Когато здравната картина се влошава, тези показатели спадат и обратното. Сега производителността спадна, а по-бързият растеж ще изисква по-висока производителност, която е ключово за възстановяването.
Психически и физически доста хора ще се възстановяват по-дълго и по-трудно от самата икономика, което ще наруши баланса между търсене и предлагане. Поради тази причина трябва да обърнем внимание на демографията ни и здравното и психическо състояние на хората. Успоредно с това правителството е поставено пред различни предизвикателства, но, за да достигнем някаква стабилност през следващите две години е необходимо да се работи в следващите направления- намаляване на данъците, намаляване на равнището на безработица, съкращаване на разходите за държавна администрация.
За да се минимизират негативните последици от втората вълна на пандемията трябва да насочим фокуса върху подкрепата на гражданите, чрез увеличаване на заплатите, пенсиите и социалните плащания. В настоящата ситуация е важно да се извършат редица реформи и в данъчната сфера, като намаление на ДДС за храни и лекарства, както и повишаване прага за регистрация по ДДС за малките и средни фирми на 100 000 лева търговски оборот. Също така е редно мярката 60 на 40 да бъде променена на 80 на 20 и да продължи и през 2021г. За да вдигнем потреблението може да бъдат предложени ваучери за пазаруване на хората, които да използват в магазини и да стимулират увеличаване на покупателната стойност. По този начин сумите от ваучери ще се върнат отново в производителите, които от своя страна ще внасят средства и в държавата.

За съжаление, се очаква да има и трета вълна от Covid-19, която вероятно ще връхлети през март 2021г. Тогава ще е необходима актуализация на бюджета, както и разумно използване на Европейския фонд за възстановяване през 2021 г. Възстановяването на икономиката ще е бавен и продължителен процес, в които трябва да вземат участие всички групи, от краен потребител, до производител и не на последно място държавата.

 

Основният проблем на настоящата криза е в търсенет...
Възможно ли е през 2021г. икономиката да се възста...