Мярката 60/40 трябва да продължи до средата на 2021г.

Мярката 60/40 трябва да продължи до средата на 2021г.

Интервю за вестник Труд.

 

  1. Предстои приемането на бюджета за 2021 г. в парламента. Правилна ли е според Вас политиката за увеличаване на социалните разходи – за пенсии, безработица, за помощи за всички деца, без значение какъв е доходът на родителите и т.н.?

Бюджетът за 2021 г. е бюджет на една много трудна година за всички, в която обаче се залага да започне възстановяване на БВП на положителна територия.

Имайте предвид, че всяко планиране на бюджет 20/21 е предпоследно и може да се наложи актуализация във всеки един момент. Смятам, че е правилна политиката за увеличаване на социалните разходи с 50 лв. за пенсионерите, тъй като те са една много голяма и важна група, която може да допринесе за увеличаването на вътрешното потребление.

Предстои и увеличението на работната заплата с 40 лв. Това също е положителна социална политика, но е добре да върви заедно с въвеждането на необлагаем минимум. България е единствената държава в ЕС, която няма необлагаем минимум в подоходното си облагане. Освен това трябва да се предвиди в бюджета запазването на плоския данък от 10 %, но да се въведе и необлагаем минимум, които да е около минималната работна заплата. По този начин ще се получи една сума от около 80-100 лв., за хората с ниски доходи, които реално ще бъдат инвестирани в потреблението.

Бих посъветвал в Бюджет 20/21 да се наблегне на прецизиране на увеличението на възнагражденията в държавния сектор.

 

  1. Предприемат ли подобни мерки за увеличаване на социалните разходи страните от Западна Европа и САЩ?

Правителствата по целия свят усилват действията си по отношение справянето с икономическата ситуация в техните страни. Европа и държавите членски работят заедно за укрепване на своите социални системи, превенция с разпространението на вируса, но и насочват своите действия за смекчаване на социално-икономическите последици и подпомагане на работната ръка.

В САЩ приеха спасителен план за 2 трлн. долара с цел намаляване на щетите и подпомагане на икономиката. Например повечето американци получават месечна помощ в размер на 1200 долара. Парично обезщетение получават малкия, среден и голям бизнес, както и всички хора, загубили работата си през последните месеци. Финансова помощ получават и болниците.

В този ред на мисли мерките са сходни, тъй като приоритети на всички държави са еднотипни, а именно съхранение на икономиката.

  1. Мярката 60/40 помогна на много фирми през настоящата година. Според Вас трябва ли да бъде продължено прилагането й през 2021 г.?

Това е изключително важна програма за бизнеса, която трябва да продължи и през следващата година, както и да се разшири нейният обхват, за да могат повече фирми да се възползват. По този начин ще предотвратим фалити на много компании в различни сектори.

Освен това е добре мярката да се продължи до средата на годината, с възможност да бъде разширена в различни по-засегнати сектори до 70/30, 80/20.

Очаквам икономиката на България да се свие през следващите месеци и трябва отговорно да помислим по какъв начин да спасим голяма част от засегнатите бизнеси.  Много работници, заети по програмите за летния туризъм бяха освободени наскоро. В други години те си намираха работа в хотелите и заведенията на зимните курорти. В момента върху тях също тегне неизвестност, защото някои са затворени и това засяга всички хора, включително и работодателите в този бранш.

Очаквам да се отворят още разходи по линия на социални програми, на компенсиране на бизнеса и запазване на работни места. Решение е да си подсигурим финансиране от фондовете на ЕС.

  1. Намалението на ДДС за ресторантите правилен подход ли е за подкрепа на бранша в настоящата криза?

Възобновяването на случаите на COVID-19 и последващото забавяне на бизнес дейностите вече започнаха. А невъзможността за удържане на вируса подчертава ясната възможност за вторични трусове и именно тази комбинация би довела до двойните спадове. Отново развлекателната индустрия и ресторантите ще бъдат засегнати и поради тази причина са необходими данъчни стимули и финансова подкрепа за бизнеса.

Намаляването на ДДС е една добра мярка, за първите най-засегнати сектори в началото на Covid кризата, а именно ресторантите. Тук е добре да отбележим, че е необходимо това намаление на ДДС на 9 % да бъде приложено и за храните в магазините. Смятам дори, че това трябваше да е първата стъпка. Разбира се, очаквам в последствие тази мярка да даде добри резултати.

  1. Последните официални прогнози на всички международни финансови институции са за ръст на икономиката през последното тримесечие на настоящата и през 2021 г. Тези протнози трябва ли да бъда ревизирани на фона на новите мерки срещу разпространението на Covid-19?

Напоследък COVID-19 бързо се разпространи в България, като повлече след себе си неочаквани и непредвидими икономически и социални последствия. Прогнозите на ЕК и БНБ за свиване на българската икономика с повече от 5% за 2020г. отразяват факта, че пандемията все още не е под контрол. Упоритостта на Covid кризата е една от причините за понижените прогнози. Хората ще трябва да продължат със социалното дистанциране за по-дълго, а допълнителните разходи за компаниите ще са по-високи заради новите практики за безопасност и хигиена до края на тази година. Ако прогнозите излязат верни, то вероятно ще има нужда от още повече финансова помощ през бюджета. Ние вече сме ударени с втората вълна през тази есен, а в исторически план втората вълна на пандемия често е по-лоша от първата.

Оптимизмът по отношение на ваксината е висок, но вероятно ваксина няма да е налице масово поне до средата на 2021г., което неминуемо ще доведе до неблагоприятни икономически последици.

Има два сценария за икономиката ни през следващите шест месеца, като БВП може отново да се свлече сега през четвъртото тримесечие на 2020г. Пазарът на труда е първото място, на което трябва да се обърне внимание за индикатор в реално време за бъдеща рецесия или двойна рецесия. Нарастването на равнището на безработица може да сигнализира, че темпът на икономически растеж отслабва.

В момента страната ни изпитва икономически загуби от намаления износ и ниското ниво на инвестиции. В глобален мащаб инвестиционната среда се различава драстично в сравнение с минали периоди. При наличие на свободен паричен ресурс се наблюдава процес на въздържане от поемане на инвеститорски риск, предвид неизвестността от развитие на коронавирусната криза.

Към третото тримесечие на тази година се отчита спад от 65% на средствата, които изпращат българите работещи в чужбина, в сравнение със същия период на миналата година, а тези пари съставляват съществен дял за поддържане нивото на потребление.

За да се минимизират негативните последици от втората вълна на кризата, предизвикана от корона вируса, трябва да продължим с мерките за подкрепа на икономиката и на гражданите.

В заключение, икономическият растеж ще се определи от фискалната политика в България през следващите няколко години.

  1. Ако възстановяването на икономиката е във W образна форма колко време ще бъди нужно, за да достигнем състоянието от преди пандемията?

Считам, че кризата в България все още не е проявила пълните си последици и не може да се изключи възможността за повторен спад, като например вторична рецесия, особено с оглед на равнището на безработицата.

Не бихме могли да бъдем категорични за времеви диапазон за възстановяване на икономиката, тъй като когато икономиката излезе от рецесия и икономическият растеж започне възходящо, но скоро отново изпада във фаза на рецесия, тя преминава през двойна рецесия. Нарича се W-образна рецесия, тъй като графиката на растеж на икономиката, преминава през двойно потапяне.

Добър показател за двойна рецесия е, когато растежът на брутния вътрешен продукт отново се понижи до отрицателен след кратък положителен растеж. Публичните ни финанси също са засегнати сериозно от рецесията, като се очаква бюджетният ни дефицит да се повиши през тази и следващата година. Сегашната рецесия с двойно потапяне е причинена от влошаването на ситуацията с COVID19  и ще включва продължителна безработица и нисък БВП. Ниските лихвени проценти могат да помогнат на икономиката да избегне двойната рецесия, но е малко вероятно да насърчат пълно възстановяване. Възможно е продължително забавяне на производството на стоки и услуги, което води до подновени съкращения на работни места и съкращения на инвестициите от предишния спад.

Двойното потапяне  е много лош сценарий за икономиката и може да доведе до трайна депресия.

Едва от следващата година ще е възможно възстановяване, но в рамките само на следващите две години ние може би няма да успеем да възстановим нивата на икономически растеж от 2019 година.

Възможнен е лек икономически растеж през 2021г., който до голяма степен ще се определя от фискалната политика в България през следващите няколко години, но в момента фискалната политика е готова да потисне възстановяването.

Тъй като ограниченията, свързани с Covid-19, се засилват, очаквам икономиката на България да се свие отново през последното тримесечие на 2020 г. Поради кризата инвестиционната среда се различава значително и положението вече се влошава с оглед на предвижданото второ задълбочаване.

Връзката между случаите на COVID-19 и ефективността на икономиката е много важна и пътят на икономиката ни ще зависи значително от хода на вируса.

  1. Има ли полза от отрицателните лихви на Европейската централна банка?

Според мен те стимулират предимно предлагането на пазари и самите капиталови пазари, а реално в момента има криза на търсенето на пазара.

Фискалните стимули са от първостепенно значение за подпомагане на икономическото ни възстановяване. Само ниски лихви не са достатъчни, ако икономиката ни не успее да се възстанови от пандемията или ако са необходими повече стимули. Дискусионен е въпросът дали крайният резултат ще генерира ползи за възстановяването ни. Повечето банки са против ново намаление на лихвите от ЕЦБ. Допълнително намаляване на лихвите от страна на ЕЦБ рискува да доведе до сериозни странични ефекти, като същевременно би имало спорно позитивно влияние за икономиките на Еврозоната.

Намираме се в ситуация на тестване и очаквам всички мерки, които се взимат в Европа и света, от правителства и финансови институции, да дадат резултат през следващите години. Дали те са донесли позитиви или повече загуби ще разберем в последствие.

  1. На фона на рекордния спад на икономиката през второто тримесечие на годината кое е по-важно – да бъдат увеличени разходите на държавната хазна, за да бъде стимулирана икономиката, или придържането към по-нисък бюджетен дефицит и държавен дълг?

Бюджет 2021г. трябва да е с по-малък дефицит и повече приходи, ако наистина вървим към възстановяване. Според Маастрихтските критерии дефицитът не бива да надвишава 3 на сто от БВП. Данъчно-осигурителната ни политика да бъде ориентирана към подкрепа на икономическия растеж и подобряване на бизнес средата. Приходите в бюджета да са концентрирани в събираемостта на данъци и такси и постъпленията от еврофондовете. Ефективното усвояване на европейските фондове е главно приходно перо. Европейските средства започват да играят сериозна роля в държавните финанси, което трябва винаги да бъде отчитано при оценката на приходите.

В заключение, не трябва да допускаме, поради Covid 19 икономическата криза да прерасне в дългова и фискална. Глобално, а и в Българи,  има предпоставки за рецесията с двойно потапяне тоест, когато рецесията е последвана от краткотрайно възстановяване и нова рецесия.

  1. Какви други мерки е добре да предприеме правителството за справяне с кризата?

Правителството е поставено пред изключително големи предизвикателства, с които е необходимо да се справи през следващите месеца. Според мен, има три направления върху които трябва да бъде съсредоточен фокусът на управляващите, а именно:

Съкращаване на разходите за държавна администрация. Не е тайна, че държавната администрация в България е голяма и много от услугите могат да бъдат извършвани онлайн, чрез дигитализация, което би спестило бюрокрация, загуба на време за гражданите, както и финансов ресурс за заплати.

Намаляване на данъците. Например чрез намаление на подоходния данък за Едноличните търговци от 15% на 10%, да се продължи реформата в посока намаляване и диференциране на ДДС за храни в магазина, а не само в заведенията, както и на лекарства. Също така увеличение на прага за регистрация по ДДС от 50,000лв. на 100,000лв. годишен оборот и възможност за плащане на патентен данък вместо ДДС. Фокус трябва да бъде и увеличаването на събирането на данъци от сивата икономика.

Намаляване на равнището на безработица. Необходимо е да се изготви стратегически план с бързи мерки по социално икономическото възстановяване и задържане на работната сила в страната. Биха могли да се изготвя по конкретни програми за борба срещу бедността и социалните неравенства. Обезпечаване на доходите, градящи се върху осигуряването на основен финансов минимум за всички (минимална часова ставка, минимална надница, минимална заплата). Да се наблегне на равенството между половете, което е водещ принцип в социалните държави. Процентът на женската заетост на трудовия пазар е висок, поради което повечето семейства са с по два дохода.

 

 

 

 

Защо ни очаква възможна рецесия с двойно потъване?
Кризата с корона вирус – икономически аспекти